Шолц предаде Европа на САЩ подобно на Чърчил
Автор: Дмитрий Бавирин,
Канцлерът на Германия Олаф Шолц изрази позицията си за промяна на Евросъюза, чийто резултат ще бъде окончателното сдаване на позициите на Западна Европа в интерес на Съединените щати. Затова пък членове на този нов Европейски Съюз ще бъдат Украйна, Молдова и Грузия. Правейки това изказване, Шолц евентуално си е представял себе си като Уинстън Чърчил. Но казусът е, че той напълно не е Чърчил.
„ В тези дни още веднъж поражда въпросът, къде в бъдеще ще минава разграничителната линия сред свободна Европа и неоимпериалистката автокрация. “
Този откъс от речта на канцлера в Карловия университет в Прага може би и инцидентно, само че по-скоро предумишлено, извиква тесни асоциации с речта на Уинстън Чърчил във Фултън - същата, с която стартира Студената война.
Както и Шолц през днешния ден, Чърчил разсъждаваше за противостояние на Москва, за потребността от обединяване на Запада, за спасяването на Европа от тирания, за разграничителните линии на континента, над който „ се спусна желязна завеса “.
Действително, този път европейците пускат „ желязна завеса “ от своята страна, а Шолц е този, който организира разграничителните линии. На негова и на Евросъюза страна би трябвало да се окажат и страните от Западните Балкани (така ги отбелязват в Брюксел, включително и Сърбия), Грузия, Молдова и Украйна.
По този метод се декларира рекламация за историческа тирада, а мястото на произнасянето й не би трябвало да ни смущава. Формално Чърчил също е изнасял лекция за интернационалната политика пред студентите от Уестминстърския лицей във Фултън. В този смисъл Прага е надалеч по-удобно и столично място от 8-хилядния тогава и 12-хиляден през днешния ден Фултън (наистина, наоколо се намира дребната татковина на Хари Труман – президент на поканилата Чърчил страна Съединени американски щати, само че това към този момент е друга история).
Бъдещето, което Шолц предлага на чешките студенти и на цяла Европа, е разширение на Евросъюза с посочените нагоре страни, в това число („ в известна вероятност “) нямащата кандидатски статут Грузия. Но още преди този момент Европейски Съюз чака промяна, която ще преразгледа базовите правила на обединяване: Германия упорства за анулация на правото на несъгласие, даващо опция на всяка страна-членка на Евросъюза да блокира всяко решение в Европейски Съюз.
Шолц не може да бъде отучен от немската деловитост, въпреки че в дадения случай едното не може да се случи без другото. Докато съществува правото на несъгласие, възможностите на Грузия и – изключително – на Украйна за встъпване в Европейски Съюз са оскъдни. А при приемане на система на някакъв тип „ решаващо болшинство “ (да допуснем с две трети от гласовете) тези шансове се усъвършенстват като най-малко до теоретични.
По създание това е промяна в интерес на Съединени американски щати. Това е дефинитивно предаване на политическия суверенитет на Европа на цялостно предписание на Америка, а Шолц е градоначалникът, предаващ на янките ключа от града. Кой, в случай че не той – представителят на най-мощната в икономическо отношение страна от Европейски Съюз – да направи това?!
Всеки първи политолог в Русия ще възрази, че Германия към този момент от дълго време няма политически суверенитет, да не приказваме за „ дребните “ членове на Европейски Съюз, а Евросъюзът като цяло пък в никакъв случай не го е имал. Всичко обаче се познава при съпоставяне.
До този миг съюзът сред Берлин и Париж без особени трудности водеше Европа в нужната им посока. Тяхната позиция беше преобладаваща и от време на време на този съюз се даже се удаваше да тръгне срещу волята на Съединени американски щати, както беше да вземем за пример в тази ситуация с войната в Ирак.
Но колкото повече Европейски Съюз се разширяваше на Изток, толкоз по-голяма ставаше фракцията на страните, насочени на първо място към Съединени американски щати: Полша, Румъния, Прибалтика обичайно се равняват по Вашингтон (за това има доста аргументи, в това число исторически). Още преди 10 години Западна Европа едвам удържаше водещите си позиции или действително – ревниво удържаше антируските настроения на проамериканския блок, само че в този момент реши да капитулира.
След това доста разширение на Евросъюза (за каква част от остатъците от Украйна ще претендира, ще узнаем по-късно), проамериканската и антируската позиции ще станат структурна доминанта в него, без опция за отиграване обратно и дори, при възможна анулация на правото на несъгласие, с „ притреперване “.
Някаква си Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан направи значително за облекчение на пакета антируски наказания в национална изгода, ще би трябвало да организира безмълвно политиката, която ще се открива от Вашингтон. Същото се отнася и за Германия: в лицето на Шолц тя се отхвърля от упоритости и отстъпва водещата роля в европейския метод на тези, които даже не живеят в Европа.
„ Защото пред лицето на опасността от Изток, най-важното е единството на Запада “, както споделяше Чърчил, а може би и самият Шолц. Сега към този момент не е значимо.
В своята Фултънска тирада сър Уинстън, някогашен министър председател на отслабената от войната Британия, непосредствено поверяваше на Съединени американски щати отговорността за ориста на Западния свят в противостоянието със Съюз на съветските социалистически републики. Шолц прави същото, и приказва за това също непосредствено, въпреки и не в речи пред студенти.
Всички точки бяха изяснени от него по-рано и всеки, който е желал, е чул. Например, Шолц изясни преди няколко дни отводът да се достави на Украйна въоръжение за удар по територията на Русия с „ отвращение да се допусне ескалация на спора “, базирайки се на думите на президента на Съединени американски щати Джо Байдън. „ Мисля, че към този принцип би трябвало да се придържат всички останали “, добави той.
По-рано Федерална Република Германия, с редки изключения, въобще не предоставяше оръжие на воюващи страни, и това нямаше потребност от пояснения. Сега е задоволително позоваването на американския дядка, а след завършването на промените и разширението на Европейски Съюз той или неговият наследник/наследница или някой след тях, ще стане единственият притежател на политическата воля за всички на европейския континент, които живеят западно или южно от Брест.
Или пък няма да стане. Защото сюжетът за встъпване в Евросъюза на каквато и да е част от Украйна в действителност е по-малко евентуален, в сравнение с разпада на самия Европейски Съюз. Формално американците удържаха значима победа (преди всичко над Гемрания като европейски център на силата), само че в реалност надалеч не е реалност, че замислената промяна ще може да се реализира, без от Евросъюза да побегнат освен унгарците, само че и поляците, без които проектът няма смисъл.
Така че, към този момент тази история не приказва за политически успех на Съединени американски щати, а за капитулацията и позора на Шолц. Същият този Шолц, който като деятел на СДПГ се бореше с неоимпериалистическия блок на НАТО (тоест пасажът в първия абзац го е извадил от остарелия си речник).
Има обаче и друга версия, за един различен Шолц.
Този Шолц е деликатен и подменя действието с неговата симулативност. Изхождайки от консенсуса на западния хайлайф, че в този момент водачеството се дефинира от равнището на поддръжка за Украйна, той се мята на самоходно оръдие „ Гепард “ преди изпращането му на Въоръжените сили на Украйна. Но когато от ВСУ идват за обещаното въоръжение, от Бундесвера постоянно дават отговор – няма повече, свърши, и за нас не стига.
Този Шолц се вписва в фактически мъчителни за връзките с Русия или за стопанската система на Германия ходове, единствено когато стане явно, че това е неизбежно решение на голямото болшинство. За сметка на това закъснение Берлин ще успее да икономиса някоя копейка и няколко спокойни дни.
Този Шолц дава обещание на Европа богатство бъдеще, от което доста европейци в действителност се опасяват. Но той евентуално има поради тежестта на идващия удар по стопанската система на Германия, който ще направи преизбирането му невероятно.
С други думи, той е политик-камикадзе, принасящ себе си в жертва на олтара на Отечеството. Приемайки, че в напълно малко бъдеще ще му обесят трънен венец, ще бъде отписан от всички сметки, Шолц посвещава остатъка от дните си на власт, с цел да „ постеле меко “, с цел да анулира дейностите на пиарите, да забави приближаването на Германия към пропастта въпреки и единствено мъничко.
Знаейки, че ще бъде прокълнат, работи за Родината и поддържа провокационни хрумвания с едничката цел да не бъдат осъществени при новата власт, нагледала се на грешките на остарялата, на грешките на самия Шолц, позволени от него предумишлено.
Това е красива и оптимистична версия. По-рано вестник Взгляд в детайли писа за подозрителни фокуси в дейностите на Германия по отношение на Украйна.
Но първата версия надалеч повече приляга на истината – непринудено сдаване на позициите в интерес на Съединени американски щати. Версия без комплицирана конспирация, хитра политика и стратегическа проницателност.
Защото тя е по размер на Шолц, подобен е неговият мащаб. Съвсем не като на Чърчил.
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Източник:
Канцлерът на Германия Олаф Шолц изрази позицията си за промяна на Евросъюза, чийто резултат ще бъде окончателното сдаване на позициите на Западна Европа в интерес на Съединените щати. Затова пък членове на този нов Европейски Съюз ще бъдат Украйна, Молдова и Грузия. Правейки това изказване, Шолц евентуално си е представял себе си като Уинстън Чърчил. Но казусът е, че той напълно не е Чърчил.
„ В тези дни още веднъж поражда въпросът, къде в бъдеще ще минава разграничителната линия сред свободна Европа и неоимпериалистката автокрация. “
Този откъс от речта на канцлера в Карловия университет в Прага може би и инцидентно, само че по-скоро предумишлено, извиква тесни асоциации с речта на Уинстън Чърчил във Фултън - същата, с която стартира Студената война.
Както и Шолц през днешния ден, Чърчил разсъждаваше за противостояние на Москва, за потребността от обединяване на Запада, за спасяването на Европа от тирания, за разграничителните линии на континента, над който „ се спусна желязна завеса “.
Действително, този път европейците пускат „ желязна завеса “ от своята страна, а Шолц е този, който организира разграничителните линии. На негова и на Евросъюза страна би трябвало да се окажат и страните от Западните Балкани (така ги отбелязват в Брюксел, включително и Сърбия), Грузия, Молдова и Украйна.
По този метод се декларира рекламация за историческа тирада, а мястото на произнасянето й не би трябвало да ни смущава. Формално Чърчил също е изнасял лекция за интернационалната политика пред студентите от Уестминстърския лицей във Фултън. В този смисъл Прага е надалеч по-удобно и столично място от 8-хилядния тогава и 12-хиляден през днешния ден Фултън (наистина, наоколо се намира дребната татковина на Хари Труман – президент на поканилата Чърчил страна Съединени американски щати, само че това към този момент е друга история).
Бъдещето, което Шолц предлага на чешките студенти и на цяла Европа, е разширение на Евросъюза с посочените нагоре страни, в това число („ в известна вероятност “) нямащата кандидатски статут Грузия. Но още преди този момент Европейски Съюз чака промяна, която ще преразгледа базовите правила на обединяване: Германия упорства за анулация на правото на несъгласие, даващо опция на всяка страна-членка на Евросъюза да блокира всяко решение в Европейски Съюз.
Шолц не може да бъде отучен от немската деловитост, въпреки че в дадения случай едното не може да се случи без другото. Докато съществува правото на несъгласие, възможностите на Грузия и – изключително – на Украйна за встъпване в Европейски Съюз са оскъдни. А при приемане на система на някакъв тип „ решаващо болшинство “ (да допуснем с две трети от гласовете) тези шансове се усъвършенстват като най-малко до теоретични.
По създание това е промяна в интерес на Съединени американски щати. Това е дефинитивно предаване на политическия суверенитет на Европа на цялостно предписание на Америка, а Шолц е градоначалникът, предаващ на янките ключа от града. Кой, в случай че не той – представителят на най-мощната в икономическо отношение страна от Европейски Съюз – да направи това?!
Всеки първи политолог в Русия ще възрази, че Германия към този момент от дълго време няма политически суверенитет, да не приказваме за „ дребните “ членове на Европейски Съюз, а Евросъюзът като цяло пък в никакъв случай не го е имал. Всичко обаче се познава при съпоставяне.
До този миг съюзът сред Берлин и Париж без особени трудности водеше Европа в нужната им посока. Тяхната позиция беше преобладаваща и от време на време на този съюз се даже се удаваше да тръгне срещу волята на Съединени американски щати, както беше да вземем за пример в тази ситуация с войната в Ирак.
Но колкото повече Европейски Съюз се разширяваше на Изток, толкоз по-голяма ставаше фракцията на страните, насочени на първо място към Съединени американски щати: Полша, Румъния, Прибалтика обичайно се равняват по Вашингтон (за това има доста аргументи, в това число исторически). Още преди 10 години Западна Европа едвам удържаше водещите си позиции или действително – ревниво удържаше антируските настроения на проамериканския блок, само че в този момент реши да капитулира.
След това доста разширение на Евросъюза (за каква част от остатъците от Украйна ще претендира, ще узнаем по-късно), проамериканската и антируската позиции ще станат структурна доминанта в него, без опция за отиграване обратно и дори, при възможна анулация на правото на несъгласие, с „ притреперване “.
Някаква си Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан направи значително за облекчение на пакета антируски наказания в национална изгода, ще би трябвало да организира безмълвно политиката, която ще се открива от Вашингтон. Същото се отнася и за Германия: в лицето на Шолц тя се отхвърля от упоритости и отстъпва водещата роля в европейския метод на тези, които даже не живеят в Европа.
„ Защото пред лицето на опасността от Изток, най-важното е единството на Запада “, както споделяше Чърчил, а може би и самият Шолц. Сега към този момент не е значимо.
В своята Фултънска тирада сър Уинстън, някогашен министър председател на отслабената от войната Британия, непосредствено поверяваше на Съединени американски щати отговорността за ориста на Западния свят в противостоянието със Съюз на съветските социалистически републики. Шолц прави същото, и приказва за това също непосредствено, въпреки и не в речи пред студенти.
Всички точки бяха изяснени от него по-рано и всеки, който е желал, е чул. Например, Шолц изясни преди няколко дни отводът да се достави на Украйна въоръжение за удар по територията на Русия с „ отвращение да се допусне ескалация на спора “, базирайки се на думите на президента на Съединени американски щати Джо Байдън. „ Мисля, че към този принцип би трябвало да се придържат всички останали “, добави той.
По-рано Федерална Република Германия, с редки изключения, въобще не предоставяше оръжие на воюващи страни, и това нямаше потребност от пояснения. Сега е задоволително позоваването на американския дядка, а след завършването на промените и разширението на Европейски Съюз той или неговият наследник/наследница или някой след тях, ще стане единственият притежател на политическата воля за всички на европейския континент, които живеят западно или южно от Брест.
Или пък няма да стане. Защото сюжетът за встъпване в Евросъюза на каквато и да е част от Украйна в действителност е по-малко евентуален, в сравнение с разпада на самия Европейски Съюз. Формално американците удържаха значима победа (преди всичко над Гемрания като европейски център на силата), само че в реалност надалеч не е реалност, че замислената промяна ще може да се реализира, без от Евросъюза да побегнат освен унгарците, само че и поляците, без които проектът няма смисъл.
Така че, към този момент тази история не приказва за политически успех на Съединени американски щати, а за капитулацията и позора на Шолц. Същият този Шолц, който като деятел на СДПГ се бореше с неоимпериалистическия блок на НАТО (тоест пасажът в първия абзац го е извадил от остарелия си речник).
Има обаче и друга версия, за един различен Шолц.
Този Шолц е деликатен и подменя действието с неговата симулативност. Изхождайки от консенсуса на западния хайлайф, че в този момент водачеството се дефинира от равнището на поддръжка за Украйна, той се мята на самоходно оръдие „ Гепард “ преди изпращането му на Въоръжените сили на Украйна. Но когато от ВСУ идват за обещаното въоръжение, от Бундесвера постоянно дават отговор – няма повече, свърши, и за нас не стига.
Този Шолц се вписва в фактически мъчителни за връзките с Русия или за стопанската система на Германия ходове, единствено когато стане явно, че това е неизбежно решение на голямото болшинство. За сметка на това закъснение Берлин ще успее да икономиса някоя копейка и няколко спокойни дни.
Този Шолц дава обещание на Европа богатство бъдеще, от което доста европейци в действителност се опасяват. Но той евентуално има поради тежестта на идващия удар по стопанската система на Германия, който ще направи преизбирането му невероятно.
С други думи, той е политик-камикадзе, принасящ себе си в жертва на олтара на Отечеството. Приемайки, че в напълно малко бъдеще ще му обесят трънен венец, ще бъде отписан от всички сметки, Шолц посвещава остатъка от дните си на власт, с цел да „ постеле меко “, с цел да анулира дейностите на пиарите, да забави приближаването на Германия към пропастта въпреки и единствено мъничко.
Знаейки, че ще бъде прокълнат, работи за Родината и поддържа провокационни хрумвания с едничката цел да не бъдат осъществени при новата власт, нагледала се на грешките на остарялата, на грешките на самия Шолц, позволени от него предумишлено.
Това е красива и оптимистична версия. По-рано вестник Взгляд в детайли писа за подозрителни фокуси в дейностите на Германия по отношение на Украйна.
Но първата версия надалеч повече приляга на истината – непринудено сдаване на позициите в интерес на Съединени американски щати. Версия без комплицирана конспирация, хитра политика и стратегическа проницателност.
Защото тя е по размер на Шолц, подобен е неговият мащаб. Съвсем не като на Чърчил.
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ